Свети Николай

Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец” е сред най-старите храмове в София.

 Построен е като неголяма семейна църква в двореца му на днешната ул. "Калоян", зад хотел "Рила". Този дворец е бил в оцелелите части на дворцов комплекс от IV в. на императора покръстил Римската империя и света - Св. Цар Константин Велики когато той е дълго резидирал в София.

 Едва ли севастократора в ХIII век е строил на неосветено от стар храм преди това място. 

Най-старите стени под църквата са от константиново време - IV в.. После след като Цар Крум взел града в 809г. оцелелите части на имперския дворец станали резиденция на българския управител на обширния и важен за царството Средечки комитат.

 От 971 г. Средец е и седалище на Българския патриарх Дамян, при цар Самуил, който цар също дълго живял в София, по някое време, неизвестно днес точно кое от неговото царуване, патриаршията се мести във Воден, Преспа и Охрид.

 След освобождението на София от Византийско иго от Цар Асен I в 1193г., двореца е поправен от българския царски областен управител, а по-късно е построен и семейния дворцов параклис Св. Николай на севастократор Калоян братовчед царев и съпруг на красивата българка - севастократорица Десислава с която са изписани заедно с Царя  Константин Тих и царица Ирина Ласкарина Асенина  в Боянската църква, също като тази и тя посветена на св. Николай.

 Севастократор Александър брата на Цар Иван Асен II около 1240г. е изградил дворцовата си църква "Св. Петка Стара", вградена днес в патриаршията през днешната Калоянова улица срещу храма, а Севастократорът Калоян, да не остане по-назад явно, е вдигнал този и боянският св. Николай.

 През вековете на Турското робство храмът е наричан „Св. Николай Големи” което е напълно разбираемо ако се сравнява със станалата уземна тогава Св.Петка Стара срещу него и за да се различава от Св. Никола Мали, изчезнал днес скромен възрожденска храм с подобна камбанария разрушен при регулацията на София в края на 19 век.

 Сведение за средновековния храм в София дава Стефан Герлах, който в ХVI в. минава през града.

 През Възраждането и веднага след Освобождението от османска власт, малката средновековна черква е обновявяна от българите пристроена е до трикорабна и ѝ е направена камбанария.

През 1939 г. именно този храм приютява изгонените от руската църква в София „Св. Николай” духовници, след обявяването им от съветското посолство за „белогвардейци”.

 Сред тях и чудотвореца архиепископ Серафим, чийто гроб днес вече е намира в криптата на същата руска църква на бул. „Цар Освободител” от която е бил прокуден и е най-свято тачен от руснаците в България и други миряни.