Цар Петър III

Константѝн Бо̀дин (Петър III) е най-малкият син на зетския велик жупан, византийски протоспатарий, а впоследствие и крал Михаил (Михайло) от династията Воиславлевичи. Той е потомък на Комитопулите, което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви за цар на българите под името Петър, в чест на светия цар Петър I Български.

Въстанието е подготвено от първенците на Скопие начело с кавханския потомък Георги Войтех. Спряно е пред крепостта Костур и е разбито, заради предателството на Георги Войтех. Константин Бодин е пленен от византийците, но с помощта на баща си успява да избяга.

След смъртта на баща си Михаил Войслав през 1081 г., той наследява зетския престол с първата сръбска кралска титла в префектура Илирик - на кралство Зета, като управлява поне до 1101 г. Династичните му претенции от Фортуна, повече не го свързват с България, но начело на Византия са вече Комнините, а императрица е Ирина Дукина от Аароновия клон на Комитопулите.