Царевец е хълм във Велико Търново,[1] както и едноименна крепост в средновековния Търновград.

Разположена е край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1393), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който се намира, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, има печат на БТС.Това е първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр. Хр.) и желязната епоха (III–II пр. Хр.), когато негови обитатели са траките. Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр. н. е. Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло го е унищожил. Само малки участъци от него не са разрушени от по-късните постройки и разкопките на българския археолог Лидия Квинто са много важни за проучването на историята на селището. Открити са няколко фибули от III–II в. пр. н. е., стъклени гривни и други предмети от типове, характерни за латенската култура. Те произхождат от два разположени непосредствено един над друг жилищни хоризонта, от периода IV–II в. пр. н. е. Намиращите се в тях жилища и огнища са типични за тракийската култура, а също керамиката и други материали. Присъствието на латенски материали в един безспорно тракийски контекст позволява още веднъж да се подчертае, че латенските елементи не бива да се свързват с присъствието на келти на Царевец. Те са само още едно доказателство за насоките и силата на латенското влияние върху тракийската култура през IV–I в. пр. н. е. в този район.[2].

През 5-7 век на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през 7 век.