До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък.

 Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар.

 Наблизо се намирали скотобойните на града.

 Под Пантеона имало френски гробища, където били погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища.

 Сметта от града се изхвърляла по морския бряг.

 През пролетта на 1862 г. с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и на турския комендант на Варна Саид паша, Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (белидие бахча).

 Представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още четири декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.

 След Освобождението, през 1881 г. кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк.

 Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. 

Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех.

 Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета.

 Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена.

 Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.

 Създаване на Морската градина, ок. 1920 г.

Входа на Морската градина, ок. 1950 г.

Морската градина през 1935 г.

От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове.

Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и други.

През 1899 г. поради „голямата деятелност“ на Новак общината му постоява къща край входа на Морската градина до сградата на радио Варна.

На 7 март 1897 г. общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното „Морско казино“). 

Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център.